Проектът за създаване на индианска маска е кулминационната дейност в обучението за живота, бита и културата на коренните жители на Америка. Всеки ученик изработва маска, която включва аспекти от специфичната култура и заобикалящата я среда. Моите групи правиха маски, характерни за района на северозападното крайбрежие.

Трябва да призная, че ми липсваха необходимите знания в областта за значението, символизма и отличителните белези на маската на северозападния бряг. Но, нали “човек се учи докато е жив”. Прочетох достатъчно статии по тази тема и посетих музея в Орегон сити, за да направя снимки на тотеми, които да използвам след това като нагледно средство за цветовата обагреност и характерните черти на маските, които моите ученици трябваше да правят.(http://picasaweb.google.com/elka.veselinova64/OregonCity) След няколко теоретични часа, вече можехме да пристъпим към изработването на истинска маска. Но аз все още се чуствах неподготвена. Учениците бяха ентусиазирани, тъй като забавлението за тях предстоеше, а за мен, това беше по-трудната част. Дори изпитвах и страх, че няма да се справя. Затова, написах писма до всички родители и помолих за доброволци, на чиято помощ мога да разчитам в деня, в който ще правим основата на маската. Никога не съм се срамувала да призная невежеството си в някоя област и неувереността да се справя в нестандартна ситуация.

Не съм и помисляла, че такъв вид дейност, ще е едно от задълженията ми, но по принцип, американският учител не е тесен специалист – той трябва да може да преподава почти всеки учебен предмет, ако се наложи. Нямах представа, че маските, които ще правим, трябва да бъдат професионално изработени, така както се правят театралните маски. Но в театъра работят художници, а аз никога не се бях занимавала професионално с изобразително изкуство. Просто, защото не ми се е налагало. Но сега, аз трябваше да уча учениците как се правят професионални театрални маски и даже да направя демонстрация пред тях. Разбира се, за целта бях обучена предварително, но когато дойде моментът на демонстрацията, изобщо не се чуствах уверена и ръцете ми трепереха над лицето на ученика – “пациент”, който служеше за модел, а останалите ученици, гледайки как покривам цялото му лице със слоеве гипс, го наричаха “жертва”.

Ще се опитам да опиша етапите на целия процес на създаване на маската.

Учениците се разделят на групи по трима, условно наречени “пациент”, “доктор” и “асистент”. За основа на маската се използва медицински гипс, същият който служи за гипсиране при счупени кости. Предварително се нарязват парчета с форми на различни по големина правоъгълници и триъгълници. “Пациентът” прибира косата си с шапка, подобна на шапката за баня и намазва стабилно лицето си със специален гел. Много е важно да се сложи повече гел в областта на веждите. Ако лицето не се намаже с гел, маската никога няма да може да се свали. Някои ученици пренебрегнаха тази инструкция, след което имаше дори сълзи при свалянето на готовата маска и подпухнали и зачервени лица. Добре, че бях проявила предвидливост и разполагах с крем за лице за всеобща употреба. След като “пациентът” е подготвен, ляга на масата и “докторът” и “асистентът” започват да правят маската като потапят във вода парчетата и покриват цялото му лице (без очите) с 5-6 слоя гипс. Областта на слепоочията е една от най-слабите части на маската, тъй като там се пробиват дупки и затова, в тази област, тя трябва да е достатъчно стабилна. Докато “докторът” и “асистентът” работят върху лицето на “пациента”, той не трябва да се смее или да прави гримаси, къй като има вероятност маската да се счупи. Смях и гримаси са позволени при свалянето на втвърдилата се вече маска, за да се улесни отделянето й от лицето. Някои ученици предпочитаха маската им да е с отворена уста и трябваше да лежат неподвижно в такава поза в продължение на 20 минути. Когато цялото лице е покрито с няколко слоя гипс, “пациентът” остава да лежи още 3-5 минути, докато маската се втвърди и може да бъде свалена от лицето. През това време, “докторът” и “асистентът” почистват работното място и се подготвят един от тях да е следващият “пациент”.

След като маските са готови, всеки ученик надписва името си с молив от вътрешната страна и всички маски се оставят да изсъхнат до другия ден.

Докато учениците работят в екип от трима, те се научават да бъдат изключително внимателни и деликатни един с друг. Ако започне да тече вода по лицето на “пациента”, стичаща се от мокрите парчета гипс към очите или ушите му, “асистентът” веднага я попива. Тук важи принципът “Отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят с теб”, защото и “докторът” и “асистентът” знаят, че те са следващите “пациенти”.

Не е трудно да си представите цялата бъркотия този ден – разлята вода, намазани с гел маси, изцапани дрехи, подпухнали лица. Безкрайно съм благодарна на родителите, които ми оказаха съдействие. Без тяхната помощ, нямаше да се справя.

След втория ден, вече можех да си отдъхна. Най-трудното от целия процес мина. Справихме се! Нито една маска не се счупи, нямаше и много оскубани коси в случаите на проявена небрежност при прибирането им в шапката. Всеки беше щастлив с маската, която е направил. Аз също бях горда с двете маски които направих при демонстрациите с различните групи. Втората се оказа по-сполучлива според преценката на учениците. Значи, напредвах бавно, но сигурно. На третия ден нямаше и подпухнали лица. Маските бяха изсъхнали и готови за наслагване на характерните черти.

За целта използвахме конопени въжета и всякакъв подръчен материал като кори за яйца, картон, пластмаса, стари вестници. За да мотивирам учениците да донесат колкото е възможно повече “боклук” от вкъщи, обявих, че раздавам free “A” certificates на тези, които донесат по 2 торби с празни непотребни опаковки и хартия. Тези free “A” certificates направих сама и притежателят на такъв “сертификат” се овобождаваше от една домашна работа по литература или Language Arts. Досещате се, че почти всички си извоюваха правото да получат по една оценка “А”, без да са изпълнили домашна работа по техен избор.

Отличителните белези на маската като вежди (конопено въже), бузи (смачкан вестник), бръчки, мимики, очи (клетки от кори за яйца), уши, човки (твърд картон), зъби, хриле, перки и др. ги залепвахме с пистолет, който изстрелва силикон. Лепенето беше основно моя дейност, заради правилата за безопасност, а и да предотвратя нови сълзи, породени от изгаряне на пръсти. След като белезите се насложат върху маската, тя отново се облицова цялата с гипс. С гипс се покриват и изпъкналите релефни части.

За шпакловката използвахме специална паста (spackling paste) и вода. По този начин всички неравности се изглаждат и след като повърхността изсъхне, изглаждането завършва със sandy paper (мисля, че тази хартия наричаме “шкурка”).

Може би, най-забавната част от цялата дейност, се оказа боядисването. Специалните бои, които използвахме, можеха да се видят не само по маските, а и по дрехи, лица, чинове, столове. Купонът беше пълен.

Боядисаната маска, най-после стана готова за окончателна декорация – пера, мъниста, “коса”.

Крайният резултат беше зашеметяващ! От стената се усмихваше ярко жълто слънце, еднорога луна се опитваше да го засенчи, царски орел търсеше общ език с кит и акула, а кафява мечка гледаше страховито. Сред тях можеха да се видят и много други същества, неопределено какви, но носещи в облика си съчетание от символите и цветовете на северозападното крайбрежие.

Целия работен процес в снимки и видео, може да видите тук:

Picasa Уеб Албуми - Elka - Mask-making p...

следва продължение