Когато Лин, библиотекарката в училище, ми каза: “Рейф Ескуит ще говори наживо и ще доведе част от учениците си, с които всяка година поставя пиеса на Шекспир”, възкликнах: “Наистина ли?! Кога?” Вече бях препрочела книгата му “Преподавай така, сякаш косата ти се е запалила” с подзаглавие “Методите и лудостта в стая 56”. Нещо повече, тя се беше превърнала в настолната ми “Библия”. Не можех да повярвам, че имам възможността да слушам наживо единствения учител в света, удостоен с почетни награди от Опра Уинфри и Далай Лама; единствения учител, награден от Президента с национален медал за изкуство.

Не мога да опиша с думи възхищението, което изпитах слушайки Ескуит. Осъзнах колко много още има да се уча и за всяка следваща година да мисля като за първа от учителския ми живот. Това е Рейф Ескуит – учител с 26 годишна практика, който забравя за годините зад гърба си, признава многобройните си грешки и всяка година започва отначало. През последните 25 години преподава на 5 клас в началното училище Хобърт в Лос Анджелис. Учениците му не говорят английски като роден език, но поставят Шекспир в оригинал, свирят на музикални инструменти, пеят. Като повечето прогресивни учители, Ескуит се отнася с гневно възмущение към държавните тестове, мотото “Нито един ученик – изоставащ” и непреодолимата бюрокрация в образователната индустрия. И въпреки това, той е постигнал чудеса в основната училищна програма – създал е практическа система за обучение по изобразително изкуство, финансово-бюджетна програма и учебни единици, базирани на спортна дейност. Рейф Ескуит и неговите Хобъртови шекспировци са световно известни с рок оперите, които правят всяка година. Всеки учебен ден Ескуит изгражда у учениците си умения за живота – как да мислят върху проблемите, как да си изградят план и стратегия за справянето с тях, и най-важното, как да работят в екип и да се отнасят с уважение един към друг.

Изкушавам се да разкажа за българския читател (книгата за сега не е преведена на български език) откъде е дошло заглавието “Преподавай така, сякаш косата ти се е запалила”. Метафората, всъщност, трябва да се разбира в прекия й смисъл. Веднъж, по време на урок по химия, едно момиченце не е могло да запали фитила на спиртната си лампа. Ескуит е решил на всяка цена да й помогне да си направи опита и се навел толкова близо до лампата, за да извади малкия горящ фитил, че косата му се запалила. Той, обаче, бил толкова задълбочен в това, което прави, че недоумявал защо вместо усмивка на лицето на момиченцето, то започнало да крещи от ужас. Другите ученици също пищели и го биели по главата. Най-после се сбъднала мечтата им – да бият учителя си по главата, казвайки, че се опитват да му помогнат. “Чувствах се и изглеждах идиот”, казва Ескуит, “Но за първи път изпитах най-прекрасното чувство от това, че съм учител. Бях направил всичко възможно да помогна на някого. Не го бях направил особено добре, но усилието беше налице. Мислех си, че ако мога да правя всичко като учител така, че дори да не забелязвам, че косата ми гори, значи се движа в правилната посока. От този момент, твърдо реших, че винаги трябва да преподавам така, сякаш косата ми се е запалила. Осъзнах, че съвършенството изисква жертви, грешки и огромни усилия. Преди всичко, няма преки пътища.”

Когато му благодарих за урока, който бях научила онази вечер, не очаквах, че ще отдели време да говори с мен. Покани ме дори да го посетя в училището му в Лос Анджелис. Ето какво написа на първата страница на книгата ми: “Беше чест, че те срещнах”. Всъщност, за мен беше чест, че срещнах него - Рейф Ескуит, “гения и светеца”, както “Ню Йорк Таймс” го нарича.

http://picasaweb.google.com/MeetingWithRafeEsquith

Когато разбрах, че Джулиан Джонсън ще идва в училище и ще изнесе концерт в столовата, си казах: “Твърде е хубаво, за да е вярно.” Всъщност, оказа се вярно. Обаче, не беше “твърде хубаво”. Беше “невероятно хубаво”!

Джулиан не е просто певица, а музикант, който умее да забавлява и установи личен контакт с всякаква публика, независимо колко е голяма. От джаз до R & B, от Мотаун до Бродуей, от църковна музика до блус, Джулиан има образованието, таланта и опита да представи професионално всеки музикален стил. Звезда, в която няма и най-малката следа от грандомания, това е Джулиан Джонсън. Говорейки с нея, имах чувството, че се познаваме от години. Горда съм и е чест за мен, че имам музикалния й диск “Вдъхновена” (Inspired) в колекцията си.

http://picasaweb.google.com/TalentAndAnExceptionalVoice

следва продължение