Ботева молитва за България

О мой Боже, правий Боже ...

Къде си, Поете? Къде си, Войводо? Стоя пред една плоча в дебрите на Стара планина. Казват, че тук за последен път си поел въздух и си се превърнал във вечност ... Не вярвам, че човек умира с физическата си смърт. Истинското доказателство си ти. Дали под този камък лежат твоите кости? Иска ми се да предам вълнението, което ме обзема тук, на връх Вола. Ветровито и самотно място, издигнало снага над китни селца и над град Враца. Не връх, а сякаш духът ти се е издигнал и се моли за поколения след теб.

Кой може да се издигне толкова високо над злото, примирението и бездуховният мрак на робството? Единствен ти, Поете. Всяка частица тук излъчва величие. Ти си самотният, недостигнат връх в българската възрожденска поезия. Ти си странникът, нарекъл се Човек сред робите и умрял с достойнство за това име и дело. А днес?

Трудно е, Войводо, да се изкачи всеки от нас до твоя връх, опасно е. Зъбери и сипеи, недостъпни пътечки и духовен мрак. Помоли се за нас с безверието си в Бога и с ренесансовата си вяра в човека. Може твоята молитва от вечността да бъде нашата мяра за бъдещето. Защото сега, колкото повече богове и религии изповядваме, толкова по-безпътни и по-безверни сме. Няма го в нас твоят Бог на Разума, за да запали искриците в душите ни. И б ъ л г а р и н отново да звучи гордо. Твоите момчета – хъшовете бягаха в Браила и Букурещ, за да се върнат като герои в родината си. А днес умните и смели момчета и момичета бягат от родината си, за да се наречат гордо българи някъде по света. И да не се върнат никога вече в България ... За тях се помоли, Поете. Дано е останала оная праистина за българското, която ще ги върне отново тук, където има много святи места за всеки от нас.

Къде са твоите наследници, Поете? Долу, в ниското, обзети от робския страх на дребните души, които ти презираше. Страхът не им позволява да вдигнат очи и да погледнат Балкана. Там ще съзрат „бяло ти месо по скали” и „черни ти кърви в земята”. Не могат да видят изкуплението чрез жертвата – твоята и на двестате юнаци. Това е твоята жертвена молитва да пробудиш от сън спящите.

Десетилетия след смъртта ти се пеят твоите песни. Но младите все повече забравят кой си и какъв си бил. Помоли се за рода си, Поете. За изгубващата се родова памет на новите поколения се помоли. Тя умира безвъзвратно. В безвремие и безпаметност.

Момичетата, Поете, са все така красиви – с „черни очи и тиха усмивка”. Но гледат тъжно. Песните и мислите им са други. Помоли се за тях, защото любовта не е чувство, изгарящо сърцето, а стока за продан. Тъжно гледам и аз малките деца, „роби” на нашето време да помъдряват бързо от нечовешки страдания – просия, глад, бездомност.

Най-страшно е, Войводо, не когато си роб на друг, а когато си роб на собствената си объркана съвест. Ти по-добре от всички знаеш това. Ти, безбожника, повярва в човека. А сега, аз, чрез теб, искам отново да повярвам в него. В този до мене, безизразно гледащ към нищото. Да повярвам в човешката същност на подпалвачите на войни, в демагозите – политици. Как? Помоли се, Поете чрез мен, чрез моите сетива, дишащи с теб, чрез моята мисъл, чрез моята вяра в теб и бъдещето на България. Не пред олтари и храмове, а в душата си. Има ли по-свят олтар от човешката душа? Ако всеки от нас съгради там основите на доброто, на любовта и вярата, то молитвите – твоите и на всеки от нас ще се сбъднат. И тогава, и сега, глупците те осъждат и отхвърлят. Кой е луд? Този, който изкачва на завет новата политическа партия, за да печели от това или ти, Поете, който дръзна да разтърсиш една непоклатима империя с бунта си. Молитвите пред олтара на Бога са абстракция, в която ти не вярваш. Твоята молитва бяха пушката и сабята, и свещеното вричане в народа „ свобода и смърт юнашка”... Къде си, Войводо? Тогава имаше врагове, срещу които ти насочваше сабята и револвера. А сега? С какво оръжие ние да излезем срещу врага си? И къде е той?

Оставам цветете, което съм нарекла на теб, Поете, върху паметната плоча. Това цвете е моята молитва за България, която твоето безсмъртие носи:

Изпълни се пророчеството твое – жив си ти!

Велина Миткова Митева випуск'2006г.

Национална награда от конкурса „Ботева молитва за България” – 2003 год.

началоÈ