|
/есе/
Един от най-забележителните културни феномени на човечеството е книгата.
Нейният дълъг живот е доказателство за абсолютната необходимост от нея,
а силата й е в познанието, което носи. В познанието, което предава на
човечеството. В познанието, което защитава човечеството. В познанието, с
което просвещава човечеството.
Човешката необходимост от получаване на знание за света, за себе си, за
другите в ранните етапи от човешката история превръща книгата в култов и
свещен обект. Огромен е нейният авторитет например в епохата на
християнското средновековие. Книгата е сравнявана с Книгата (Библията),
която чрез писменият текст на пророците, апостолите и евангеристите
предава божествените слова, а това е абсолютната, бепрекословната истина
за живота, света и човека. Така чрез книгата средновековният човек
получава силата да доказва и отхвърля идеи, получава най-мощното оръжие
да защити себе си. Вникнал в единствената Книга, той се сдобива с
мъдрост и проникновеност, с душевно равновесие и спасение. Благодарение
на Книгата, човек се образова и това му дава възможност да общува с
околните. Отношението към книгата е отношение към висшето, към божието
слово. Книгата е мощно оръжие в ръцете на просветения. Неслучайно в
"Програс към Евангелието" е обрисуван метафоричният образ на здравото
оръжие, което коват книгите господни, а за безкнижните народи е казано:
"Голи са без книги всички народи, защото не могат да се бият без оръжие
с противника на нашите души..." Метафората на "голите народи" включва в
себе си идеята за незащитеност, а оттам - за слабост и уязвимост.
Човешката памет е съхранила спомена за огромните огнени езици на Късното
европейско средновековие, които превръщат мъдростта на книгата в купчина
непотребна пепел. А безкрайните списъци с изброени в тях забранени
книги, които унищожават свободата човек сам да избира своя път към
познанието и които слагат началото на престъпните гонения спрямо
книгата. Въпросът, който следва е: защо? А отговорът отново ще ни върне
към метафората за сигурното оръжие на мъдростта и познанието.
Унищожената, скритата книга е всъщност унищожената и скрита друга,
различаваща се, гледна точка за света и за нас самите.
Въпреки всичко книгата е оцеляла, за да "съживява" и просветлява
човешката душа, да помага на хората да водят нормален разговор. Затова и
днес тя е актуална и нейното съществуване не е заплашено. Книгата е
жива, макар не в тези форми, в които я помни историята - като свитък,
като къс животинска кожа. Днес съществува и електронна книга с
неизброимите компютърни страници, носещи световното знание, събрано в
нищожен по размери диск. И може би това не е последната метаморфоза на
книгата. Но по-важно е, че нея я има, защото човек изпитва необходимост
от нея. Затова не трябва да си задаваме тревожния въпрос "ще изяде ли
мишката книжката?". Възможността книгата да изчезне, да се изгуби, е
осъществима само, ако човек изгуби своята чувствителност, мечти и
идеали. Ако някога това стане - голи ще останат без книга всички народи.
Петър Кръстев Петков - 9Ж клас
Публикувано във вестник "Конкурент" - 2002 год
начало |
