МОЕТО  УЧИЛИЩЕ

/есе/

В днешния бурен и стремителен свят човекът губи своята същност и се превръща в машина, в робот.  По улиците сякаш се нижат черни вериги с робите на вре-мето. Всичко е сиво, потьнало в мъгла,защото човекът е затворен в клетката на повтарящото се злободневно ежедневие. И в този вечен бяг, ние забравяме за началото си и не ни интересуват истинските, стойностните неща в живота. Именно тук е мястото да се върнем малко назад и да си спомним за свидното училище и за веселите училищни дни.

Винаги когато чуя думата "есен" пред очите ми гордо се изправя сградата на моето училище. Прозорците му светят като малки свещички, а вратата е оки­чена с венци от цветя. Тя прилича на олтар на знание­то през който трябва да преминава да открия тайните на живота. И ето аз вървя към него, следвана от слънцето. В този величествен момент училището се превръ­ща в птица, която събира своите чада - учениците под крилете си, за да ги отведе в света на знанието.

Първоначално хората асоцират училището с нещо скучно, с тягостно задължение. Мнозина биха предпо­чели да вършат хиляди други неща, вместо да учат. Но само ако се замислим за секунда ще разберем колко важно е училището и каква незаменима част от днешния свят на бурен прогрес и масова глобализация е то. Без него едва ли бихме били това, което сме.Учи-лището е неразделна част от нашия живот. To  е пазител на знанието. Именно познанието е безсмър­тен символ на човечеството и оръжие за всеки, който умее да го използва. А изящния му контур на буквите внушава усещането за  духовна хармония и сила, за-щото народността не пада там "гдето знанието живей!"

Много са житейските истини, които научаваме в училището. А учението представлява "знание в дейст­вие",  защото чрез него се придобива едно безценно качество, което прави личността силна, значима и не­зависима.

Новите умения позволяват да опознаем по-добре себе си и да преодоляваме успешно житейските препятствия.

Всяка нова учебна година ние трупаме все повече и повече знания, за да станем пълноценни хора. По то­зи начин нашите дела, мисли, идеи остават завинаги в песните, в литературата, историята, науката. Те са нав-сякъде, те са всичко и всичко е част от тях.

Училището разкрива "тайните" на знанието. То е за всички като микрокосмос, който предава оригинални послания към бъдещето. Училището дава възможност на всеки да завърже името си завинаги за опашката на времето, да осмисли мястото си в живота, ролята си в обществото. То крие в класните стаи един тайнствен свят, в който властват мощта на човешките мисли, хармонията от азкономерности и вечната християнска същност.

ЙОАНА ОГНЯНОВА ТОДОРОВА

от XI в клас

начало