|
Не мога да заспя – луната ми блести,
изпълва ме със спомен за твоите очи.
Мълчание и сила само в тях видях,
за теб да бъда всичко не знам дали успях.
Не мога да крещя, останала без глас
във суха самота, без сън живея аз
и всичките мечти за тебе разпилях,
останах и без сън, останах и без смях.
Не мога да реша игра ли бе това,
довело ме до теб, когато бях сама,
видение едно приличащо на сън,
не мога да заспя, щом ти си там навън.
Не мога и да спра да те обичам пак,
но няма съм сега, когато чакам знак,
не мога да лиша живота си от теб
и няма да тече по вените ми лед.
Не мога да те спра завинаги до мен,
как хем да съм стена, хем светъл ясен ден,
за твоите очи се моля нощем аз,
останала без сън, останала без глас.
Мила Петкова випуск'2004
Печелила конкурсите: „Пролет иде”, Емилия Александрова, Конкурс за
любовна поезия, конкурс на Корпуса на мира за пиеса
начало |
