|
Величка Братанова първият директор на Езиковата гимназия
Разкажете как започна всичко? Започнахме ентусиазирано в края на 1969 година. Откриването на единствената френска гимназия в Северозападна България означава престиж и за целия град. Не беше лесно – лутане между инстанции, борба с градове – конкуренти, най-силният от които беше Плевен. Срещнахме разбиране у тогавашния началник на отдел “Просвета” Юлия Вълкова. Помогна ни и МВР, като ни отстъпи сградата, в която сега се помещава Евангелската църква, за общежитие. Приюти ни училище “Христо Ботев”. Как привлякохте учениците? Направихме голяма и ефективна рекламна кампания из нашия и съседните окръзи. Половината ученици дойдоха от Плевен, Ловеч, Видин, Монтана. Събрахме 100 /сто/ ученика в четири паралелки. Успяхте ли да привлечете добри преподаватели, все пак гимназията едва започва да изгражда имидж? За първата учебна година наистина беше трудно, докато още на следващата имаше огромен наплив, но и първите осем оправдаха надеждите. Това бяха Надя Иванова, Милена Бенчева, Веселина Младенова, Димитрина Първанова, Симеон Кръстев, Стефка Александрова, Валентин Ангелов, Цветана Балканска. Впечатленията Ви от първия учебен ден? 15 септември 1970г. беше слънчев есенен ден. Радваше гледката от толкова много усмихнати момичета и момчета. У всички личеше ентусиазъм, а той беше решаващ. Разбира се, имаше и официална част с много високопоставени гости. Каква беше тайната на успеха, още след първата учебна година всички ви завиждат, показахте, че гимназията я очаква добро бъдеще? Всичко идваше от нивото на работа и от професионализма. Работехме по колежански образец. Говореше се само на френски, който нарушеше това правило, му слагаха голям ключ в джоба, докато сам не го пъхнеше на някого. Имахме своя униформа, отделяхме много време за култура. Резултатите не закъсняха, но ни обвиниха в провеждане на западно влияние.... Важно е в крайна сметка какви хора възпитава гимназията, Вашето мнение? Мога да отговоря само с възторг. През 1975 година завърши първият випуск. Това беше триумф на младежката жажда за знания, удовлетворение за вложения ученически труд, радостен празник за обществеността на нашия град. Една трета от зрелостниците завършиха с отличие и нито един неуспяващ. Година след година, випуск след випуск се вливаха в пълноводната река на Родината ни. Всеки възпитаник намира своето място в живота и така до 35 годишнината на училището. Днес то е променило в известен смисъл съдържанието и облика си в унисон с променените изисквания, но то стана истинска ковачница за съвременни знаещи и можещи кадри. Възпитаници на гимназията има не само в предприятията и учрежденията на нашия окръг, а из цялата страна. Някои от тях вече са учители в гимназията, много са инженерите, юристите, лекарите, икономистите, журналистите, военнослужещите. Това е най-яркото доказателство за мястото, ролята и жизнеспособността на нашето училище....
|
||||
|
||||
|
