|
Стойна Чернева /директор 1990-1998 год./
Госпожо Чернева, Вие сте един от учителите с най-дългогодишен стаж. Какво Ви задържа толкова време в Езикова гимназия “Йоан Екзарх”? Ще започна с това: За мен гимназията е “моето училище”. Като дете мечтаех да бъда учителка. А любовта ми към френския език започна с един далечен първи ден във френската гимназия във Варна, после в Софийския университет и най-сетне през 1972 год., та чак до днес, в Езикова гимназия в нашия град. Тогава бях на 22 години и с гордост започнах кариерата си в най-доброто училище, исках да имам най-добрите ученици, да съм най- добрата учителка... Защо съм още тук? Може би съдба или късмет, или кой знае какво. Истината е, че гимназията ми дава много. Една чудесна работа, в която с удоволствие се потапям, един всекидневен контакт с учениците, понякога бурен с моя непреклонен характер, да ме слушат непременно, когато говоря, или с изразеното от мен недоволство и очакването после да прочета в техните погледи, че са разбрали вината си и вече съжаляват. Не на последно място е и възможността да им разкривам красотата и богатството на френския език и култура, да предизвиквам размисъл, чувство. В това училище имам радостта от отлично свършената работа с моите ученици, от доброто приятелство и сътрудничество с колегите, от усещането, че всички заедно допринасяме в съзнанието на хората да се утвърждава мнението, че Езикова гимназия е най-добрата среда за младите хора, че се развива, за да дава най-добрата подготовка на своите ученици. От дистанцията на времето виждате ли положителна промяна в развитието на училището? Винаги съм мислела, че едно училище има минало, настояще и бъдеще, когато се е превърнало в училище за мъдри, духовно богати, високообразовани хора. Езикова гимназия е такова училище. През нея са преминали много умни и талантливи младежи и девойки, които отдавна са разкрили своите възможности като хора, специалисти, ръководители. И днес в училището има ученолюбиви, умни, дръзновени момичета и момчета. Нашето училище им дава онази творческа и интелектуална среда, в която те най-пълноценно ще се подготвят за бъдеща реализация и то непрекъснато се развива, отваря за най-доброто, най-модерното образование. Всички ние, учители и ученици, работим за неговото бъдеще. Известно време сте заемали длъжността “директор” на Езикова гимназия, а в момента успешно се занимавате с преподавателска дейност. Може ли да направите сравнение кое е по-трудно и отговорно? Да бъдеш директор на елитно училище е предизвикателство и отговорност. И твърде сложно и трудно понякога, но и много често удовлетворяващо. Ръководиш не един клас, а училище – учители, ученици, администрация, контактуваш с родители, общественост, министерство, посолства. И всеки ден се изправяш пред различни проблеми. За урока можеш да се подготвиш добре, но в ежедневието като директор винаги има изненади и трябва да се справиш, без да грешиш. Всъщност започнах ентусиазирано и мисля, че бях всеотдайна. Но да си учител е съвсем различно и ако това е твое призвание, ако безкрайно обичаш момента, в който заставаш пред класа и “твоите” ученици те очакват. Всъщност обичам училището, работата си в него, а това ме удовлетворява. Бихте ли споделили някой от приятните моменти, в които сте се почувствали горда с това, че сте била директор на Езикова гимназия? Наистина имаше много приятни моменти, в които всички се вълнувахме и бяхме горди, че това се случва в нашето училище. Трудно начало в самостоятелна сграда, когато едновременно се ремонтираше и учеше. Разкриване на паралелка с изучаване на немски език през учебната 1993/1994 год. През 1995 год. в чест на 25-год. юбилей училището прие името на Йоан Екзарх. През същата година беше открито студио за изобразително изкуство. Със съдействието на Френския културен институт беше открит “Център за самостоятелна работа“, а за учениците, изучаващи английски език с помощта на Британския съвет към посолството на Великобритания - “Център за самостоятелна работа”. В тези два центъра и до днес учениците могат да усвояват езика по най-съвременни и модерни технологии. За учениците от немската паралелка беше изградена Езикова зала. На 15 май 1998 год. тържествено с водосвет открихме барелеф на патрона на училището и почетен знак на училището, с който се удостояват лица, допринесли за развитието и авторитета на училището. Щастлива и горда съм била, когато наши ученици се връщаха със спечелени отличия от международни и национални състезания и конкурси- езикови, спортни, в областта на изобразителното изкуство, туризма. Патронните празници на гимназията винаги са били моменти, в които съм била наистина щастлива и горда от моите ученици. Естествено, че с това не се изчерпват миговете на удовлетворение от добре свършената работа. Всъщност добре свършената работа е най-важна. Госпожо Чернева, Вие като дългогодишен преподавател по френски език, смятате ли, че обучението по чужд език дава възможност за реализация, отваря вратите на младия човек към европейската култура? “Чуждият език е отворен прозорец към света.” С тази френска мисъл започвам първия си час по френски език в осми клас. Владеенето на чужди езици е неоценимо богатство и средство, чрез което младите хора ще се приобщят към европейската и световна култура, цивилизация, история, наука. Да владееш чужд език днес означава да бъдеш свободен. И ако искаш да имаш приятели от цял свят, да пътуваш, да възприемаш новото, езикът е, който ще ти помогне на първо място На всички ученици желая да усвояват добре чуждите езици, да бъдат достойни за името и авторитета на нашата гимназия!
|
||||
|
||||
|
