|
Константин Йор. Манов директор 1982/1990 год.
Да направим още една крачка назад във времето – годината е 1982, когато директор на ЕГ е Константин Манов. Кои бяха подбудите и мотивите, накарали Ви да приемете длъжността директор на училището? Тогава френската гимназия „А.Барбюс” беше без директор. Възложиха ми /знаеше се тогава, кой възлагаше/ да стана директор на гимназията. Приех. Имах необходимия педагогически и организационен опит от 26 години. Бях минал през всички педагогически инстанции /учител, директор инспектор, началник отд. Народна просвета към ГНС Враца/ и не се притестнявах от естеството на педагогическата и организационна работа в ръкодството на учебно заведение. Как постигнахте успех, с какви методи, подходи, принципи, средства ...? Педагогическият колектив в училището се състоеше от добри специалисти, с много добра педагогическа и методическа подготовка. Зам. директорите също бяха на ниво. Необходимо беше по-добра работна дисциплина, плановост в работата, системност в изискванията за прилагане на високо методическа майсторство, разширяване диапазона на езиковата подготовка – въвеждане изучаването на др. западни езици: испански, английски, немски. С общи усилия на ръководители и учители, за няколко години успяхме да постигнем набелязаното. Най напред въведохме обучението по испански език с прием от една паралелка, а след това и на английски език с прием на две паралелки. По този начин Френската гимназия доби нов облик – Гимназия с изучаване на чужди езици. Наказвахте ли, кого – учители или ученици и с какво? В практиката си като директор на гимназията не съм прибягвал до крайни дисциплинарни наказания нито на учители, нито на ученици. Последователното ми изискване за точно спазване на нормативните документи респектираше и учители и ученици. Не бях привърженик на дисциплинарните наказания. Имаше други форми и методи, които даваха добри резултати и ръководтството на училището ги прилагаше. Ученикът се оценява по шестобалната система, а учителя – как и следва ли да бъде оценяван и от кого? Оценката на учениците е залегнала в наредбата на МНП. Смея да твърдя, че учителите в гимназията бяха обективни в своите оценки и нямаше оплаквания от родителите по този въпрос. Ако е имало някой случай, това е било епизодичен. Що се отнася до оценката на учителите тя се правеше ежесрочно и ежегодно в срочните и годишни отчетни доклади. Призвание или отговорност е учителската професия, или и двете? И призвание и отговорност – Призвание, защото ако не обичаш професията си, мястото ти не е в училище. Отговорност, защото възпитаваш и обучаваш бъдещето поколение, а резултатите идват не веднага, а с оценката на времето. 35 години – малко или много са за изграждането и утвърждаването на едно училище? И в таз връзка малко или много са 35 години за едно училище – малко за историята на времето и много за утвърждаване на училището.
|
||||
|
||||
|
